Шестнадесето упражнение "ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО"

Изходно положение:
Изпълнителите са наредени по двойки, с ляво рамо към центъра, с лице по посока на движението. Краката са прибрани, ръцете са свити в лактите, с длани към гърдите. Пръстите са прибрани, леко заоблени и докосват тялото при изпъкналите ребра. Пръстите на двете ръце не се докосват. Лактите са свободно отпуснати покрай тялото.

Ход на движенията:
Упражнението се играе два пъти. Съставено е от три фигури, които се изпълняват последователно, без прекъсване.

ПЪРВА ФИГУРА
Текст на песента: „Изгрява Слънцето,…”
Ауфтакт – десният крак се повдига и бавно се изнася напред, като тежестта на тялото е върху левия крак;

1-ви такт – 1-во време десният крак бавно стъпва напред, тежестта на тялото постепенно се пренася върху него. Едновременно с движението на краката, ръцете бавно се издигат нагоре, като извършват дъгообразно непрекъснато движение. Текст: „Из-”. В 1-ви и 2-ри такт: петата на левия крак бавно се отделя от земята, тялото плавно се повдига нагоре и леко напред, тежестта се пренася върху пръстите на двата крака, като до края на 2-ри такт тялото отива напред и тежестта му се пренася изцяло върху десния крак, но двата крака остават стъпили на пръсти. Ръцете, заоблени в лактите, с бавно, непрекъснато движение продължават да се издигат напред и нагоре, като образуват венец над главата с длани, обърнати надолу. Главата е изправена и неподвижна, погледът следи движението на ръцете, докъдето е възможно. Текст: „-гря-ва слън-це-„.

В 3-ти такт петата на десния крак бавно се спуска и кракът стъпва с цяло стъпало, а левият крак, обтегнат в коляното, е назад, на пръсти. Ръцете са достигнати до най-горното си положение, като образуват венец над главата, без да се докосват. Текст: „-то“.

4-ти, 5-ти и 6-ти такт

Текст на песента: „…праща светлина,…”

4-ти такт: 1во време – левият крак се повдига и бавно се изнася напред, като тежестта на тялото е върху десния крак. Дланите на ръцете се обръщат навън /нагоре/ и с бавно дъгообразно движение- тръгват надолу, във вертикалната равнина, за да достигнат височината на раменете в 5-ти и 6-ти такт.

4-ти такт: 2ро и Зто време – петата на десния крак бавно се отделя от земята, тялото плавно се повдига нагоре и леко напред, тежестта се пренася върху пръстите на двата крака, като до края на 5-ти такт тялото отива напред и тежестта му се пренася изцяло върху левия крак, но двата крака остават стъпили на пръсти. Ръцете продължават движението си, като се отварят встрани, до хоризонтално положение на нивото на раменете, с длани надолу. Текст: „пра-ща свет-ли-„.

В 6-ти такт петата на левия крак бавно се спуска и кракът стъпва с цяло стъпало, а десният крак, обтегнат в коляното, е назад на пръсти. Ръцете са достигнали до хоризонтално положение встрани с длани надолу. Текст: „-на“.

7-ми такт: 1во време – десният крак бавно стъпва напред, тежестта на тялото постепенно се пренася върху него. Дланите се обръщат напред. Ръцете – всяка от тях, описвайки четвърт кръг /т.е двете заедно описват полукръг/, със заоблено движение, /сякаш прегръщаме някого/, бавно се прибират пред гърдите. Движението се извършва от раменете. Текст: „Но-„.

От 2ро и Зто време на 7-ми такт до 10-ти такт 1во и 2ро време: петата на левия крак бавно се отделя от земята, тялото плавно се повдига нагоре и леко напред, тежестта се пренася върху пръстите на двата крака, тялото плавно отива напред и тежестта му се пренася изцяло върху десния крак, но двата крака остават стъпили на пръсти. Текст: „но-си ра-дост за жи-во-„. Едновременно с тези движения на краката ръцете описват дъгообразно движение напред, в хоризонталната равнина, като се срещат на разстояние около 10 см между пръстите на двете ръце, оформяйки кръг пред гърдите. Това движение на ръцете се извършва до края на 8-ми такт и текста от песента: „но-си ра-дост“. В 9-ти и 10-ти такт – дланите се прибират към гърдите, извършвайки движението в хоризонталната равнина и достигайки до гърдите на нивото на изпъкналите ребра, лактите са хоризонтално встрани. Текст: „за жи-во-„

10-ти такт –З то време – 11-ти такт 1во и 2ро време на: петата на десния крак бавно се спуска и кракът стъпва с цяло стъпало, а левият крак, обтегнат в коляното, е назад на пръсти. Лактите плавно се спускат до тялото и ръцете заемат изходно положение. Текст: „-та тя”.

ПЪРВАТА ФИГУРА се повтаря от 12-ти до 22-ри такт се повтаря, с тази разлика, че се започва с левия крак. В края на 22-ри такт – левият крак е напред, а ръцете в изходно положение.

ВТОРА ФИГУРА

23-ти, 24-ти и 25-ти такт: правят се шест стъпки напред, като се тръгва с десния крак. Едновременно на 23 такт 1 време ръцете се разгъват от лактите и се свалят от двете страни на тялото на височината на таза. При всяка стъпка се прави загребване с ръце, свити в лактите, с длани нагоре, със слабо отделени един от друг пръсти. Загребванията започват отдолу и с леки тласъци се издигат нагоре, до нивото на гърдите. При първата стъпка текстът е: „Си-ла”.

Ръцете се спускат 4 пъти последователно, за да започнат отново движението си нагоре.

Текстът е: „Сила жива, изворна, течуща.”

23-ти, 24-ти и 25-ти такт – правят се 6 стъпки;

26-ми, 27-ми и 28-ти такт – правят се 7 стъпки;

29-ти, 30-ви и 31-ри такт – правят се 6 стъпки;

32-ти, 33-ти и 34-ти такт – правят се 7 стъпки.

ТРЕТА ФИГУРА

34-ти такт – 4-то време – стъпка напред, с десния крак, едновременно ръцете се поставят на гърдите, с длани към тялото и пръсти нагоре, пръстите леко докосват тялото. Текст: „Зун ме”.

35-ти такт – 1-во време – стъпка с левия крак, напред; едновременно ръцете се изнасят напред, с длани нагоре, хоризонтално, не по-ниско от диафрагмата. Текст: „зу-”

2-ро време – стъпка напред, с десния крак; едновременно ръцете се поставят на гърдите, с длани към тялото и пръсти нагоре, пръстите леко докосват тялото. Текст: „-ун”.

3-то време – стъпка с левия крак, напред; едновременно ръцете се изнасят напред, с длани нагоре, хоризонтално, не по-ниско от диафрагмата. Текст: „зун ме”.

Тези движения се изпълняват до края на 37-ми такт. Текстът е „Зун ме зун, зун ме зун, бином ту мето.”

ТРЕТАТА ФИГУРА се повтаря от 38-ми до 40-ти такт. На 40-ия такт ръцете остават на гърдите, като след края на упражнението плавно се спускат до тялото.

Основни изисквания:
При първата фигура – при издигането като венец над главата ръцете не се докосват. Погледът следи движението на ръцете само, докъдето това е възможно, без да се движи главата.

При втората фигура – ръцете се издигат постепенно с леки тласъци от най-долната позиция до нивото на гърдите.

Третата фигура напомня за упражнението „Даване” – движенията са идентични.

Обяснение:
„Ръцете правят дъгообразни движения отпред и в страни с обратно движение до гърдите. След туй ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води.

Първата част – туй е процесът на зараждане на новото. Всички слънчеви енергии влизат в човека, аз да може той да расте, да се развива. Втората част – туй е протичането на животворни енергии през човека като мощни води.”

Това упражнение – във фигура трета, буди най-много спорове в Паневритмията.

В изданието на Паневритмията от 1938 г. движението от третата фигура е описано по следния начин /с.14/:

„5. При последния момент на №4, поставяме ръцете пред гърдите в първоначално положение.

Десният крак напред. Едновременно ръцете напред успоредни една на друга с длани нагоре.

Левият крак напред. Едновременно прибиране на ръцете пред гърдите.”

Аналогично е и описанието, дадено от Ярмила Менцлова в Паневритмия-човешката душа в единство, съзвучие и хармония с цялата Вселена, София, 2015 г.,

както и в двете издания на Пътеводителя за изучаване Паневритмията на Петър Дънов”, 2013 г. и 2014 г.

Според описанието на „Сестрите“ – Паневритмия на ИББ, София, 2013 г. „Започва се с 4-то време на 34 такт- стъпка напред с десния крак едновременно ръцете се поставят на гърдите, длани към тялото, пръсти нагоре. Пее се „Зун-ме“

35 такт– 1-во вр. – Стъпка с левия крак напред , едновременно ръцете се изнасят напред, дланите са нагоре, като се предполага /дава/ нещо, не по-ниско от диафрагмата. Пее се „Зу-„

Възможни грешки при изпълнение на упражнението „Изгрява Слънцето”:
– при   издигането на ръцете като венец над главата пръстите на двете ръце се докосват;
– главата следва   движението на ръцете;
– при втората фигура – ръцете извършват   движения, наподобяващи загребвания на нивото на гърдите.

„ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО” е шестнадесетото упражнение. Учителят казва за числото 16, че е число на смирението. Само в смирения човек духовната енергия тече безпрепятствено по своя път.

Упражнението „ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО” е в тоналност сол-мажор. Тонът „сол” е свързан с принципа на Мъдростта, която се проявява чрез мисълта на човека. Звучи в светлосин цвят. Синият цвят внася вяра и ни издига във високите полета на мисълта, в менталния свят. Вярата храни копнежите на душата, установява връзка с космоса, с Духа. /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.107/

ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ:

„Който даде път на Божественото в себе си, той вижда Бога във всички Негови прояви. Дето ходи, Бог е с него. Той го придружава във вид на светлина. Това значи, да изгрее слънцето на човешката душа. Радвайте се, докато светлината на вашето Слънце ви придружава” „Трите живота”, т.1, ООК, 1942, София.

„И всичко възвишено и благородно в човешката душа може да зрее само при лъчите, при Божествената светлина на Великата любов, която се проявява от този велик закон! Любовта на това велико слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и в нас.” „Сила и живот”, 5-та серия, Неделни беседи 1922, София

„Посрещни първия лъч на изгряващото слънце. Той е най-важният, той е синът на Истината. Той крие силата и мощта на слънцето. Не възприемеш ли първия лъч, ти си изпуснал изгрева. Приеми първия лъч и спокойно се върни в дома си. Първият лъч носи богатството на всичките лъчи. Първият лъч е първият плод на изгряващото Слънце на великото дърво на живота”. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, 1922 г.

„Една от най-хубавите ми песни е „Изгрява слънцето“. В нея няма нищо излишно, което да се махне, нито може нещо да се добави. Тя е една от най-сполучливите ми песни, песента за изгрева на Слънцето.“ Това споделя Учителя седмица преди „заминаването му“ с Милка Периклиева.