Седмо упражнение "ОСВОБОЖДАВАНЕ"

Ход на движенията:
1^-ви такт – 1^-во време – стъпка напред с левия крак; при 1^-во време – двете ръце се разделят встрани, като че късат нещо, при 2^-ро и 3^-то време – ръцете отиват до хоризонтално положение, като правят леки дъги надолу, пръстите (юмруците) се разтварят с длани надолу. Текст: „Ний пла-ни”.

2^-ри такт – 1^-во време – стъпка напред с десния крак; при 1^-во, 2^-ро и 3^-то време – ръцете се прибират в изходното положение. Текст: „-ни-те”.

Тези движения се повтарят до края на музика № 7, като в 3^-то време на последния 41-ви такт ръцете остават обтегнати встрани хоризонтално на тялото.

Без преходно движение се преминава към следващото упражнение – № 8 „Пляскане”.

Обяснение:
Двете ръце, свити в юмруци, са пред тялото, на височината на гръдната кост – палците са поставени над останалите пръсти и ръцете се докосват с кокалчетата на показалците и палците, при което дясната и лявата предмишница образуват страните на триъгълник, насочен напред и нагоре на 45°. Със силен замах, сякаш късат нещо, ръцете описват низходящи дъги и се разтварят напред и надолу до 45°, след което се издигат встрани до хоризонтално положение. Да се внимава ръцете да достигат до височината на раменете. При достигане на хоризонтално положение те са обтегнати, лактите са неподвижни, китката е продължение на предмишницата като образува права линия с нея, дланите са обърнати надолу, а пръстите са изправени и прибрани.

При достигане на хоризонталното положение в страни ръцете веднага тръгват по обратния път.

Това е освобождение от грешките на миналото. Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало. То е освобождение от старото и придобиване на новото и е влизане в свободата. Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени връзки, на всичко старо. То събужда в човека тези енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата. Това е зов на освобождение, зов на излизане от затворите. Този зов ни казва: „Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота! Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта!“. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество.

Една от задачите на упражнението е да усили действието на волята.

За да бъде свободен човек трябва да се издигне над света на сетивните възприятия и конкретната мисъл и да събуди в себе си причинната мисъл, която ще му позволи да проникне в метафизичния свят.

Началото и края на това упражнение е описано различно в различните източници:

– Описаното по-горе е според описанията в Паневритмията на ИББ 2004 и 2013 г.

Общият брой на тактовете на упражнението е 41. Отварянето на ръцете встрани се извършва при стъпка напред с ляв крак.

– Според описанието в „Паневритмия” от 1996 г. отварянето на ръцете встрани се извършва по същия начин – при стъпка напред с левия крак.

– В описанието от Ярмила Менцлова /Паневритмията 2015 г./ общият брой на тактовете е 40. Отварянето на ръцете встрани се извършва при стъпка напред с десен крак.

– В „ПЪТЕВОДИТЕЛЯ за изучаване на Паневритмията…”, 2014 г., общият брой на тактовете е 41. Отварянето на ръцете встрани се извършва при стъпка напред с десен крак.

– По същия начин е описано и упражнението в „Паневритмията в автентични документи 1938-1942 г.”, 1938 г.:

„1. Десният крак напред, едновременно ръцете се разтварят в страни, като образуват вдлъбнати дъги, като че късат нещо; същевременно дланите се разтварят, насочени надолу.

Левият крак напред; едновременно ръцете се връщат в първоначалното си положение по обратния път.”

Възможни грешки при изпълнение на упражнението „ОСВОБОЖДЕНИЕ”:
При затваряне на ръцете:
– спускането им под нивото на гърдите или вдигането им пред лицето;
– юмруците се срещата и допират с ръце една срещу друга;
– при докосване на ръцете се прави чупка в китката;

При разтваряне на ръцете:
– ръцете не достигат до хоризонтално положение;
– ръцете отиват високо над хоризонтално положение;
– не се обтягат в лакътя;
– получава се чупка в китката;
– пръстите са разпиляни;
– палците стърчат встрани /не са прибрани/;
– ръцете отиват назад зад очертанията на тялото.

Седмото упражнение е ОСВОБОЖДЕНИЕ. Учителят казва: „Числото 7 е закона на еволюцията с прибавено послушание.” Седмицата е число на Мъдростта. Тя ни развързва от кривите схващания на неразбраната Любов. /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.86/

Тоналността, в която звучи упражнението ОСВОБОЖДЕНИЕ е ре-мажор. Мажорната тоналност ни донася помощта на духовния свят, на напредналите същества, на нашите ръководители. Тонът „ре” носи активност и динамизира процесите. Портокаловият цвят на тази тоналност, който ни облива, докато играем упражнението, ни учи да балансираме в чувствата си между прекалената активност и пасивното съзерцание. Той носи вдъхновение, творчески импулс, динамизира растежа. Стимулира развитието на човешката индивидуалност. /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.87/

ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ:

„Онова, което може да освободи човека от неговата съдба, това е любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето. Когато човек реши да почне да служи на Бога, тогава той се освобождава от своята тежка съдба, от тъмното робство, в което е изпаднал. Тогава ще паднат оковите, които свързват нозете му.” /Закон на единство и общност, /Младежки събори/, 1928 г.

„Ще вземете нож в ръка и ще прережете нишката, която ви свързва с недостатъците ви. Щом се освободите от тях, лесно ще възприемете новото. Само така ще имате правилни отношения към Първата Причина, към Учителя си и към своите ближни.” „Трите живота”, том Първи, ООК, 1942 г. – София.

„Когато Христос казва, че трябва да се отречем от себе си, Той подразбира да излезем от тая мрачна стая на своя егоизъм и да влезем в закона на подобието, на любовта.” Духът и плътта, Неделни беседи, 1927