Ход на движенията:
При произнасяне на думите:
„Да пребъде Божият” – ръцете бавно се издигат встрани и нагоре, с длани нагоре.
При произнасяне на думата „Мир” върховете на пръстите се докосват над главата, като образуват остър ъгъл, насочен нагоре.

При произнасяне на думите:
„и да изгрее Божята радост”- ръцете бавно се спускат надолу, извършвайки движение на обливане, като при думата „радост” –докосват леко хилядолистника и продължават движението си надолу.

При произнасяне на думите:
„и Божието веселие в нашите сърца” –  ръцете продължават да се спускат надолу. При думата „сърца” – едната ръка е над сърцето ни /то е под нея/ докосвайки леко тялото , а другата е на същото ниво, срещу нея.Пръстите на двете ръце са в посока гръдната кост.След това продължават бавно да  се спускат към основно положение.

Формулата с движенията се повтаря три пъти.
    Тя се казва от мъж /музикант/, в центъра на кръга. Когато в него няма мъж, формулата се изговаря заедно от всички участници.

Обяснение:  
Вдигане на ръцете и обливане.
Това движение изразява, че трябва да приемем всички Божии благословения, преизобилно и с пълна свобода.
Когато ръцете са вдигнати горе и се съединяват над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу, на физичното поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят. Значи, във физичния свят имаме поляризиране – два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на битието.
      Туй упражнение може да се нарече още „ Метод за влизане във връзка с Идеалния свят.”

Формулата се изпълнява три пъти. Числото 3 е закон. Всичко, което правим, трябва да е съвършено и в трите свята: в мислите, в чувствата и в постъпките, в Божествения, в духовния и на физическия  свят. „Да пребъде Божият Мир” – енергията възлиза нагоре към Бога – мъжкият принцип; „и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца!” – енергията слиза и изпълва нашия физически живот – женския принцип.
/Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.125/

Двадесет и осмото упражнение е „ПРОМИСЪЛ”. Двойката е число на Духа, а осмицата са материалните възможности за неговото проявление в Битието. Упражнението „ПРОМИСЪЛ” ни свързва с принципа на Мъдростта.  /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.124/

ЦИТАТИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ:

„Желая ви да влезете в дома на Божието Благословение.  Този е пътят, който всеки трябва да мине. Много е труден пътят, но така е за всеки, който се връща от далечния път.” Сеятелят, Утринни слова, 1932, София

„Божието благословение иде чрез готовността да услужваме. В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага – досетлив е. Един ден и вие може да чувствате, да схващате Божиите  мисли и да ги прилагате. Това е Божието благословение.” Заветът на Любовта, 3 том, 1944, София

„Всеки трябва да носи в себе си кандилото на Мъдростта, напълнено с маслото на Истината и запалено с огъня на Любовта.
Запалите ли веднъж това кандило, то постоянно свети. В който дом свети това кандило, божествените блага постоянно текат.” Опорни точки в живота, Планински беседи, 1942, София