Ход на движенията:
ПЪРВА ФИГУРА   – 16 такта

Първата фигура се изпълнява с ръце, поставени на талията.

1-ви такт: 1во време и  2ро време  – десният крак се изнася напред;  3то  време   – стъпка напред с десния крак, като тежестта на тялото се пренася върху него, левият крак, леко свит в коляното, се отделя от земята.Текст: „Кол-ко сме до-„.

2-ри такт: 1во време и    2ро време – левият крак се изнася напред,  като едновременно с   десния крак   се правят две пружинирания; 3то   време  – стъпка напред, с десния крак, като тежестта на тялото се пренася върху него, десният крак, леко свит в коляното, се отделя от земята.   Текст: „-вол-ни-„. 

3-ти такт: 1во време– десният крак се изнася напред,   2ро време – с леко полюляване тежестта на тялото пада върху него като; 3то   време  –   левият крак, леко свит в коляното, се отделя от земята и остава назад.   Текст: „че в света жи-„. 

 4-ти такт: 1во време –  левият крак стъпва назад;   2ровреме – тежестта на тялото преминава  върху него;   десният крак се повдига леко, напред.   Текст: „-ве-ем-„.

Тези четири такта се повтарят четири пъти, общо – 16 такта.

ВТОРА ФИГУРА – 16 такта
Втората фигура се изпълнява с  хванати вътрешни ръце.

17-ти такт: 1во време и  2ро време  – десният крак се изнася напред;  3то  време   – стъпка напред, с десния крак, като тежестта на тялото се пренася върху него, левият крак, леко свит в коляното, се отделя от земята. Текст: „Сут-рин ми-ло“. 

При  1во време ръцете се спускат отстрани на тялото, леко назад, лактите са опънати, пръстите прибрани. Изпълнителите се хващат с вътрешните ръце /дясната ръка на вътрешно стоящия партньор върху лявата на външно стоящия/; при 2ро време и 3то   време  –  с лек замах ръцете се изнасят напред и нагоре, като външните ръце на партньорите се движат успоредно на вътрешните. Тялото е изправено.

18-ти такт: 1во и 2ро време – стъпка напред, с левия крак, като тежестта на тялото се пренася върху него; при 3то време –  десният крак назад леко се повдига. Текст: „слън-це“.

 При 1во, 2ро време и   3то време ръцете продължават движението си и се изнасят още по-високо, напред и нагоре- до 45°.

19-ти такт: 1во и 2ро време –  стъпка назад, с десния крак, като тежестта на тялото пада върху него; при 3то време – левият крак се повдига леко, напред. Текст: „по-сре-ща-ме“.

При 1во, 2ро време и   3то време ръцете описват дъга напред и надолу, след което отиват назад   до 45°, зад тялото. Тялото е изправено.

20-ти такт:   1во време и  2ро време  – левият крак се изнася напред;  3то   време   – стъпка напред, с левия крак, като тежестта на тялото се пренася върху него; десният крак, леко свит в коляното, се отделя от земята. Текст:  „ра-но“. 

 Ръцете, -с лек замах ръцете се изнасят напред и нагоре, като външните ръце на партньорите се движат успоредно на вътрешните. Тялото е изправено.

21-ви такт:   1во и 2ро време – стъпка напред с десния крак, като тежестта на тялото се пренася върху него; при 3то време –  левият крак- назад. леко се повдига. Текст: „То ни бла-го-„. 

 При 1во, 2ро време и   3то време ръцете продължават движението си и се изнасят още по-високо, напред и нагоре- до 45°.

22-ри такт:   1во и 2ро време –  стъпка назад, с левия крак, като тежестта на тялото пада върху него; при 3то време – десният крак се повдига леко, напред.

Текст: „-сла-вя“.

При 1во, 2ро време и   3то време ръцете описват дъга, напред и надолу, след което отиват назад –  до 45°, зад тялото. Тялото е изправено.

23-ти такт:   1во време и  2ро време  – десният крак се изнася напред;  3то   време   – стъпка напред, с десния крак, като тежестта на тялото се пренася върху него, левият крак, леко свит в коляното, се отделя от земята. Текст:  „и жи-вот ни“.

При  1во време ръцете се спускат отстрани на тялото, леко назад, лактите са опънати, пръстите прибрани. Изпълнителите се хващат с вътрешните ръце /дясната ръка на вътрешно стоящия партньор върху лявата на външно стоящия/; при 2ро време и 3то   време  –  с лек замах, ръцете се изнасят напред и нагоре, като външните ръце на партньорите се движат успоредно на вътрешните. Тялото е изправено.

24-ти такт:   1во и 2ро време – стъпка напред, с левия крак, като тежестта на тялото се пренася върху него; при 3то време –  десният крак- назад, леко се повдига. Текст:  „да-ва“.

При 1во, 2ро време и   3то време ръцете продължават движението си и се изнасят още по-високо, напред и нагоре- до 45°.

Движенията от втората фигура се повтарят още 8 такта –  до 32-ри такт.

 32-ри такт: 1во и 2ро време – левият крак се изнася напред, като едновременно се правят две пружинирания с десния крак; 3то   време   – стъпка напред , с левия  крак, като тежестта на тялото се пренася върху него, а десният крак се повдига леко  Текст: „да-ва“.

Ръцете, хванати, с лек замах, се издигат дъгообразно, напред и нагоре, до нивото на кръста, и се поставят талията, както в изходното положение. Тялото е изправено.

Цялото упражнение се повтаря до края на музиката, общо 64 такта.

64-ти такт: 1во и 2ро време – левият крак се изнася напред, като едновременно се правят две пружинирания с десния крак; 3то   време   – стъпка напред, с левия  крак, като    тежестта на тялото се пренася върху него, а десният крак се повдига леко  Текст: „да-ва“.

Ръцете, хванати, с лек замах се издигат дъгообразно, отзад, напред и нагоре –до 45°.     Тялото е изправено. 

След последния такт десният крак се прибира до левия, а ръцете  се свалят от двете страни на тялото.

„При разширения вариант на изпълнение на музиката движенията се изпълняват в следната последователност:

Първо движение 16 такта, Второ движение 16 такта, т.е. общо 32 такта. Тези 32 такта се повтарят общо 5 пъти, т.е. Първо и Второ движение се изпълняват последователно без прекъсване в 160 такта.”  „Пътеводител за изучаване Паневритмията на Петър Дънов”, 2014, ИИПП.

Основни изисквания:
При изходно положение – разстоянието между партньорите е една ръка – при поставяне на ръцете на талията лактите да не се допират, но и да не са прекалено отдалечени.
Всички стъпки  се изпълняват плавно, без подскачане, с плавни люлейни движения – с гъвкаво движение в ставите.
Когато ръцете са заловени и се изнасят напред и нагоре, лактите са обтегнати, а китката е продължение на ръката – не се прегъва.

Описание:
Стъпки напред, последвани с люлейни стъпки на единия и другия крак. В първата част ръцете са свободни, а във втората – вътрешните ръце са заловени.
Първата част е приготовление. Втората ни учи да придобием способността да оценяваме правилно природните сили и да им дадем правилен израз. Тия движения развиват способността да оценяваме природните блага.

Възможни грешки при изпълнение на упражнението „Колко сме доволни”:
– навеждане на тялото напред, когато партньорите, хванати за вътрешните ръце с люлейно движение ги спускат отгоре-надолу и назад.

Двадесет и четвъртото упражнение е „Колко сме доволни”. Числото 24 е свързано със сърцето. 2+4=6. В числото 6 са съсредоточени всички сили на висшето астрално поле, първото небе, изпълнено с багри, красота, изкуство.
/Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.117/ 

Упражнението в Паневритмията, издадена през 1941 г.  е дадено от Учителя в тоналност до-мажор.    Музикантите са установили в практиката, още от времето на Учителя, да го изпълняват в тоналност сол-мажор.  Естествено, че червеният цвят на тоналността до-мажор е по-близко до динамичния танцов характер на този номер, отколкото светлосиния цвят  на тоналността сол-мажор, който е студен  и съзерцателен. От друга страна, не е добре да разкъсваме „червения” акорд, който доминира в края на Паневритмията, в последните няколко упражнения. Смисълът  е да се активизират и динамизират силите на душата, за да се премине към следващата стъпка на посвещение.
/Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.118,119/ 

ЦИТАТИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

„Не се изисква много от човека, за да бъде безсмъртен. Щом е всякога доволен и благодарен, той е придобил безсмъртието.”
„Опорни точки в живота”, Планински беседи, 1942, София

„По-голямо благо от живота няма. Ако страдате и се радвате, без да се ползвате от благото, което се крие в живота, вие не разбирате тоя живот. Радвайте се на най-малкото благо, на най-малката любов в себе си.” 
„Началото на мъдростта”, ООК, 1944, София

„Няма по-голямо благо за човека от това, да вижда Божественото в себе си и в своя ближен. Цялата природа се отваря пред него.”
„Заветът на любовта”, трети том, 1944, София

„Ако всички хора благодарят за това, което Бог им е дал, те ще разберат. Ако хората постоянно благодарят, много неща ще им се дадат и много тайни ще им се открият.
Ако благодарността не влезе в сърцето ти, не можеш да влезеш в Царството Божие”
„Опорни точки в живота”, Планински беседи, 1942, София