Ход на движенията:
Описанията са направени за вътрешния кръг. Партньорите от външния кръг изпълняват същите движения, но огледално.

1-ви такт: при 1-во време – с леко залюляване, тежестта на тялото се пренася върху левия крак; при 2-ро и 3-то време десният крак се опира на пръсти. При 1-во, 2-ро и 3-то време двете ръце, с пластично движение, описват дъга надолу, вляво,а после- нагоре,като заемат положение огледално на изходното.  На 3-то време ръцете се пускат.

2-ри такт: плавно обръщане наляво, на левия крак, и обръщане с лице към центъра. При 3-то време – десният крак стъпва надясно, встрани, тежестта на тялото се пренася върху него. При 1-во време – ръцете на партньрите се пускат.  При 2-ро време ръцете на всеки изпълнител се срещат пред гърдите, с длани надолу, средните пръсти се допират, лактите са хоризонтално, встрани. При 3-то време ръцете се отделят   пред тялото и се разтварят хоризонтално, встрани, с длани надолу.

3-ти такт: при 1-во време – с леко полюляване тежестта на тялото се пренася върху левия крак, а дясната ръка се свива пред гърдите, с длан надолу,  при 2-ро и 3-то време десният крак се опира на пръсти.  При 2-ро време лявата ръка е обърната с длан нагоре и пръстите на дясната ръка леко хващат пръстите на лявата, палецът на дясната ръка е отгоре.   В 3-то време ръцете образуват един диагонал пред гърдите, като десният лакът се намира на нивото на рамото, а левият е обърнат надолу. Това движение предава на тялото лек страничен наклон.

4-ти такт: при 1-во време се прави полуобръщане надясно, тежестта на тялото се пренася върху десния крак и двамата изпълнители се обръщат   с лице един към друг,а  левият крак следва движенията на тялото. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се отделят.

5-ти такт: изпълнителите от вътрешния кръг са с гръб към центъра. При 1-во време левият крак стъпва наляво, при 2-ро и 3-то време, с полюляване, тежестта на тялото се прехвърля върху него, а десният крак е надясно, на пръсти, ръцете на двамата изпълнители се хващат пред тялото. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете /лявата ръка на изпълнителя от вътрешния кръг е хваната с дясната ръка на изпълнителя от външния кръг/ се издигат плавно, наляво, на височина на лицето. Дясната ръка /на изпълнителя от вътрешния кръг, заедно с лявата ръка на изпълнителя от външния кръг/ се изнасят встрани,вдясно, на нивото на слънчевия възел.

6-ти такт: при 1-во време – с леко полюляване, тежестта на тялото се пренася върху десния крак, ръцете описват дъга надолу и вдясно, и заемат изходно положение, при 2-ро и 3-то време – левият, изнесен вляво, се опира на пръсти.  

Тези шест такта се повтарят непрекъснато до края на упражнението.

След   последния такт  изпълнителите от двата кръга свалят ръцете си,  до тялото, и прибират изнесения крак.

Основни изисквания:
 Разстоянието между партньорите трябва да бъде достатъчно, за да е възможно при хващането на ръцете да се оформи красиво заоблена фигура. В това упражнение партньорите за първи път се докосват. Движенията на партньорите трябва да бъдат плавни и синхронизирани.

Когато ръцете изпълняват люлейни движения, краката са на място, не се отделят от земята, а само тежестта на тялото се пренася от единия на другия крак. Това осигурява стабилността на тялото.

Когато изпълнителите са с гръб един към друг и двете ръце се срещат и докосват пред тялото на всеки, дясната ръка винаги да бъде отгоре /с длан надолу/ върху лявата /с длан нагоре/. Това се определя от принципа, че дясната ръка,  като активна – дава, а лявата, като пасивна – приема.

Описание: 
Двамата в двойката са обърнати един срещу друг, хванати за ръце. После ръцете се пускат и двамата са с гръб един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване на самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, а те- да виждат в него тия хубави страни.

Когато двамата в двойката са обърнати с гръб един към друг, то единият, който е отляво, обработва доброто, а другият, който е отдясно – обработва истината. Центърът е между тях. Той е любовта. Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра – към любовта.

Обърнати един срещу друг, те образуват елипса. А обърнати гърбом един към друг, те с движенията на ръцете образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея имаме две половини. Това е човекът раздвоен – двата полюса на човека, създаване на полюсите – мъжът и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът.

Възможни грешки при изпълнение на упражнението „ЗАПОЗНАВАНЕ”:
– люлейни движения на ръцете на нивото на слънчевия възел;
– при люлейните движения на ръцете, краката се отделят от земята, вместо да се пренася тежестта на тялото от единия на другия.

„Двадесет и второто упражнение е „ЗАПОЗНАВАНЕ”. Числото 22 ни учи да уравновесяваме двете сили на живота, двете полярни прояви на Любовта.” /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.112/

„Упражнението „ЗАПОЗНАВАНЕ” е дадено в тоналност фа-мажор. Чрез тона „фа” то звучи в зелен цвят и има отношение към света на Истината. Зеленото е в центъра на седемте цвята на спектъра, отдалечено еднакво от червения и виолетовия му край. Когато двата принципа – Мъдростта и Любовта – са в равновесие, когато умът и сърцето вътре в човека са в единство, живеем в света на Истината, на равновесието на силите.

Зеленият цвят носи надежда,  покой и яснота. Свързан е с процеса на растенето.” /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.112/

 

ЦИТАТИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

 „Свържете се с тези души, с които си хармонирате.”  „Положителни и отрицателни сили в природата”, ООК, 1923, София

 „И тъй, когато срещнете един човек, мислете добре за него. Кажете си, че той носи отлична мисъл, отлични чувства в себе си. Той носи отлична душа и отличен дух. Като помислите за него така, и той ще ви отговори със същото.” „Заветът на Любовта”, 3 том, 1944, София.

 „Една среща, станала в името на любовта, струва колкото всичкото богатство на света.” „Начало на мъдростта”, ООК, 1944, София.

 „Като любиш, ти си проводник на Божията любов. Когато те любят, ти възприемаш Божията любов. Остави Бога свободно да се проявява чрез тебе без да му се противиш.” „Начало на мъдростта”, ООК, 1944, София.

 „Когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център, общ за двамата. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството.” „Добри навици”, МОК, 1923, София.

 „Вие можете да бъдете помежду си приятели и да живеете в хармония само, ако изпълнявате закона на абсолютната Любов, на абсолютната Мъдрост и на абсолютната Правда. Те са общи за всички, няма изключение за никого.” „Трите живота”, 1 том, 1942, София.