Ход на движенията:
1^-ви такт – 1^-во време – стъпка напред с десния крак, левият крак изнесен напред в шпиц, готов да стъпи. Текст: „Е-то го”.  При 1^-во, 2^-ро и 3^-то време дясната ръка се отваря  напред и се  повдига леко  встрани  до хоризонтално положение. Лявата ръка остава на талията.

2^-ри такт – 1^-во време – стъпка напред с левия крак, десният, изнесен напред в шпиц готов да стъпи. Текст: „раж-да се”. При 1^-во, 2^-ро и 3^-то време – дясната ръка с дъгообразно движение плавно слиза надолу пред гърдите до изходно положение.   Лявата ръка стои на талията. Тези движения продължават  до края на 19^-и такт.

В последното време на 19^–и такт лявата ръка отива пред гърдите, а дясната ръка се поставя на  талията (във 2~^то и 3~’^по време на 19~^и такт и 1~^во време на 20~^и такт дясната ръка се поставя на талията с палеца назад).

В 20-ти такт – стъпка напред с левия крак, десният остава изнесен напред в шпиц, готов да стъпи. Едновременно с това лявата ръка се разтваря напред и встрани, като се повдига леко до хоризонтално положение, а дясната ръка е на талията.  Текст: Свет-ла-та”.   

21-ви такт – стъпка напред с десния крак,   левият крак, изнесен напред в шпиц, готов да стъпи, лявата ръка с дъгообразно движение плавно слиза надолу пред гърдите до изходно положение. Текст: „ра-дост о-” Тези движения се повтарят до края на мелодия № 6.

В последния – 41-ви такт двете ръце се поставят пред гърдите, свити в юмруци с палци поставени отгоре върху другите пръсти и длани надолу.

Това е изходното положение за следващото упражнение „Освобождаване”.

Основни изисквания:
При отварянето на ръката довършваме движението с леко повдигане  до хоризонтално положение встрани с движение в рамото. При обратното движение  ръката се сваля до положение на спокойно рамо. Лакътя е пред гърдите, а върха на пръстите на ръката достига до края на тялото. Движението от хоризонтално положение до пред гърди и обратно се извършва плавно. През цялото време на изпълнението ръката, която се движи е с изправена китка и  обтегнати прибрани пръсти  с длан надолу.

Пръстите на ръката, поставена на талията са изправени и прибрани, палецът е назад, китката е изправена.

Обяснение:
С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред тялото, след което се връщат пред гърдите. Това е метод    за разрешаване на   противоречията в мислите и чувствата. Движението с дясната ръка е за разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тези в чувствата. С ръцете човек изпраща известни енергии, с които премахва  препятствията и пречките  от пътя на душата си, за да може тя да започне своя възход.

Движението на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането и в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш във връзка с Природата, трябва да се отвориш за новото. И като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не мислиш за онова, което си оставил зад гърба си, за старото. Значи затваряш се за старото. Вратата на миналото трябва да се затвори, а вратата на бъдещето трябва да се отвори. Това, което отваря, ключът, е настоящето – проявената от човека воля.

Това упражнение може да се нарече още „метод за правилно отваряне и затваряне на вратата“, т.е. логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта на мислите и чувствата. С отваряне на дясната ръка – отваряне за добрите мисли. С отваряне на лявата ръка – отваряне за добрите чувства.

Възможни грешки при изпълнение на упражнението „Отваряне:
При затваряне на ръката:

• спускането й под нивото на гърдите;
• разперени пръсти;
• лакътя стърчи извън очертанията на тялото;
• излизане на пръстите извън очертанията на тялото.

При отваряне на ръката:

• ръката увисва под хоризонтално положение;
• ръката отива високо над хоризонтално положение;
• не се обтяга в лакътя;
• пръстите са разпиляни;
• ръката отива назад зад очертанията на тялото.

Шестото упражнение е „ОТВАРЯНЕ”. Числото 6 включва в себе си всички същества. Учителят казва: „То е закон на еволюцията.”   /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.85/

Музиката на упражнението „ОТВАРЯНЕ”  звучи в тоналност ре-мажор. Чрез тази тоналност нашата духовна природа е подложена на непрекъснато движение. Тоналността ре-мажор ни облива в портокаловата светлина, която носи силен творчески импулс, учи ни да балансираме между прекалената активност и  пасивното съзерцание. Човешкото съзнание достига най-висока степен на индивидуализация.    /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.86/

ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

„ОТВОРИ душата си за Божественото съзнание и от това положение разглеждай нещата. Докато не приемеш Бога като обект на своята любов, нищо не можеш да постигнеш. Мисълта ти трябва да бъде винаги концентрирана към Бога. Никаква сила не е в състояние да ти причини зло.”  „Трите живота” том Първи, ООК, 1942, София

„ОТВОРИ широко сърцето си, да влезе Божествената топлина в него, да изпиташ Божествената радост и веселие. ОТВОРИ дома си широко, да влезе Божествената светлина в него, за да изправиш пътя си. ОТВОРИ широко душата си, да влезе Божествената сила в нея да те направи смел и решителен.” „Опорни точки в живота”,  Планински беседи, 1942, София

„И тъй, вратата на твоя ум и на твоето сърце трябва да бъде всякога ОТВОРЕНА, за да чуеш гласа на Бога, който казва: Излез от твоите стари затворени разбирания. Излез от стария живот и влез в новия, при новите разбирания на живота”. „Сеятелят”, Утринни слова, 1932, София