Ход на движението:

1^-ви такт – 1^-во време – стъпка напред с десния крак; при 1^-во, 2^-ро и 3^-то време ръцете се успоредни една на друга, със заоблено движение се изнасят напред – до нивото на талията. Движението наподобява жеста на даване. Текст: „Пъл-ни”.

2^-ри такт – 1^-во време – стъпка напред с левия крак; при 1^-во, 2^-ро и 3^-то време – прибиране на ръцете в изходно положение. Текст: „вся-ка”.

Тези движения се повтарят до края на музика № 3.

На последния – 34-ти такт – стъпка напред с левия крак, като едновременно с това ръцете се поставят отново на гърдите в изходно положение. Без преходно движение се преминава към упражнение № 4.

На последния такт – 1^-во време – стъпка напред с левия крак; 1^-во, 2^-ро и 3^-то време -ръцете се прибират в изходното положение. Текст „-тя”.

Основни изисквания: При прибиране на ръцете върховете на пръстите докосват гърдите на нивото на второто ребро, разстоянието между тях е около 10 см. Лактите са прибрани покрай тялото без да го докосват, леко изнесени встрани, без да излизат от очертанието на тялото.  При това положение китките  образуват плавна дъга и по-ниска позиция на пръстите въру гърдите. Пръстите са хлабави и заоблени.

При разгъване  в  крайната точка ръцете  са успоредно  една на друга на разстояние ширината на раменете. В това положение ръцете не бива да слизат под нивото на талията, като мишниците са отделени от тялото.

Движенията в това упражнение – даване и приемане – изразяват обмена между вътрешния и външния живот на човека, между индивида и силите на живата Природа.     Всичко, което човек е приел от Природата, сърцето трябва да го обработи и даде.

Тези движения действат  за самовъзпитанието на човека, понеже чрез тях се праща мощен подтик за даване в света. Така човек съзнава великата идея за даване и възприемане.

Чрез тях човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще влезе в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкова повече   получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да приеме нищо отвън. Щом съдът се изпразни, тогава отново ще може да се напълни. Щом не се изпразни, тогава остава в старото. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Това е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и сила. Ако изворът не предава това, което постоянно получава, няма да е в състояние да получи нови струи. Тогава ще бъде в състояние на застояла вода, на блато. Каква е разликата между нея и течащия извор? При първата имаме разложение, смърт, при течащия – движение и живот.

 Тези движения   са високо идейни; те събуждат качества в човека, които ще залегнат в основата на Новата култура, която ще бъде култура на   даването и   самоотричането. 

Познаването на закона за даването и приемането е необходимо, защото чрез него се поддържат физическото и духовното равновесие в човека.

Възможни грешки при изпълнение на упражнението „Даване”: 
При поставяне на ръцете на гърдите:
– ръцете се поставят високо над  гърдите;
– остра чупка в китките;
– лактите са залепени за тялото;
– лактите са изнесени твърде напред.

  При разгъване на ръцете:
– ръцете увисват под нивото на талията;
– ръцете в лактите са изправени;
– пръстите са разперени.

При разгъване на ръцете:
– ръцете увисват под нивото на талията;
– ръцете в лактите са изправени;
– пръстите са разперени.

Третото упражнение е „Даване”. Числото 3  е свързано с принципа на разширението, на изобилието. Идеята да се научим да даваме е първата малка крачка в пътя на нашето развитие… Ако не сме се научили да даваме с радост, чрез това упражнение можем да преодолеем този свой недостатък. /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.82/

Упражнението звучи в тоналност ла-минор. Минорната тоналност ни свързва с физическото поле.   Чрез даването разбираме, че в живота освен скръб има и радост. Тоналността ла-минор звучи в тъмносин цвят. Способността на човека да направи връзка с енергиите на този цвят е в зародиш, затова той действа повече като чувство, в малките общности. Това е пътечката, която извежда към широкия път на всеобемащата Любов – числото 3.   /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.83/

ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

„ДАВАНЕТО е един от великите процеси в Природата“. „Делата Божий”, Неделни беседи, 1942, Казанлък.

„На физическия свят Бог се изразява чрез ДАВАНЕТО. Следователно бъдете и вие щедри като Бога“. „Степени на съзнанието”, ООК, 1939, София.

„ДАВАЙТЕ от себе си щедро, докато любовта ви, според закона на Опуленс,започне да се връща към вас. Това разумно ДАВАНЕ на Любовта ще донесе Спасението,което очаквате. Давайте и не се страхувайте“. „Новата Ева”, Сборници от беседи, 1932, София.

„Едно от качествата на Великата Любов е ДАВАНЕТО. Придобиете ли това качество, вие ще запазите Божественото в себе си“. „Степени на съзнанието”, ООК, 1939, София.

„Спазвайте закона: даром сте взели, даром ще ДАВАТЕ. С други думи казано, както вземате от Бога, така и вие давайте. Вие вземате Знание, Мир, Радост; това трябва да давате и на другите. В човека има вътрешен подтик да дава. Той не трябва да подпушва този подтик. И ако даром дава, даром ще получи. В който момент решите да живеете по този начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на Земята„. „Новата Ева”, Сборници от беседи, 1932, София.

„ДАВАШ ли, ще ти се даде. Този закон е наречен Закон на всемирното изобилие“. „Добри навици”, МОК, 1936, София.

„Много ДАВАШ, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш. Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш. Такъв е законът“. „Две свещени положения”, Съборни беседи, 1925, София.

„За да се осмисли и добре използва ДАВАНЕТО и ВЗЕМАНЕТО, човек трябва да благодари. Енергията, която тече през онзи, който дава, и през този, който взема, е Божествена и за нея се държи сметка. Тя не може и не трябва напразно да се изразходва“. „Двата пътя, МОК, 1922, София.