Ход на движението:

      1-ви такт: 1-во време – стъпка с десния крак напред; при 1-во, 2-ро и 3-то време – ръцете се разтварят хоризонтално встрани с длани отворени и обърнати надолу. Текстът е „Първият“

      2-ри такт: 1-во време – стъпка с левия крак напред; при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете заемат изходно положение.

Тези движения се повтарят до края на музиката.

В последния, 40-ти  такт – стъпка напред с левия крак, едновременно ръцете се свалят на височина на гърдите, с длани, обърнати надолу и  пръсти, насочени напред и нагоре, като палците и показалците се допират. Текстът е „-вот“. Това е изходното положение за следващото упражнение „Примирение”.

     Това упражнение Учителят първо го е показал с длани, обърнати нагоре, но сам той го е играл и с длани надолу. Първото положение – длани нагоре е приемане, а длани надолу – даване.

    Основни изисквания: Крайното положение на ръцете, при разтварянето и прибирането им, съвпада със силното време на всеки такт, при което ръцете и краката се движат в синхрон. Кракът стъпва на силното време.

Ръцете се разтварят до хоризонтално положение –  90° спрямо раменете, меко обтегнати в крайната фаза, като не трябва да слизат под нивото на раменете. Движението на ръцете е само от лактите, като раменните стави са неподвижни.

Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху раменете, се разтварят настрани.Това означава,че  първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Туй, което имаме, трябва да го дадем навън. След това ръцете отново се прибират на раменете.Това означава,че отново възприемаме от Природата онова, което ще ни даде. А това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Когато ръцете се простират настрани, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са предаватели, през които се пращат енергии, а междините между пръстите са възприемателни антени.

Когато това упражнение се прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на това, което природата дава. Чрез тия движения, тая плодотворна идея се праща в света.

Това упражнение се нарича „Пробуждане”, защото когато у човека се роди идея за даване на възприетото, това вече е признак за пробуждане на съзнанието му. Това е надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. То е начало на проявата на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и прояви в своята красота.

    Възможни грешки при изпълнение на упражнението „Пробуждане”: 

– „изпускане‘‘ на първия такт на упражнението поради липса на концентрация;
– първа стъпка напред с левия крак, вместо с десния;
– слизане на горните крайници под нивото на раменете;
– разгъване на горните крайници на всеки четен такт;
– прибиране на горните крайници на всеки нечетен такт;
– отпуснати горни крайници;
– наведена глава;
– раздалечени пръсти;
– липса на „свързване“ между палеца и показалеца и средния пръст;
– по-„твърдо“ стъпване;
– прекалено „балетно‘‘ стъпване;
– прекалена „стегнатост“ на цялото тяло;
– прекалено големи крачки;
– прекалено малки крачки;
– липса на нужните разстояния /встрани и напред/.

Числото 1 е Началото,  „Господ, Който е създал света”.  Навън е пролет. Слънчевите лъчи докосват душата и я пробуждат. Думата пробуждане изразява точния смисъл, който се крие зад числото едно. /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.79/

Тоналността, в която звучи упражнението „ПРОБУЖДАНЕ” е ла-минор. Тонът „ла” носи силен духовен импулс. Неговите вибрации са изключително интензивни. Поради минорната тоналност активността се проявява на физическото поле. Паневритмията започва с минорна тоналност. Това не е случайно. На Земята съзнанието се движи от материята към Духа, от минорната тоналност към мажорната. Тонът „ла”, който дава името на тоналността е свързан с тъмносиния, индиговия цвят – с Любовта като прозрение и интуиция. Единствената сила, която може да извади материята от нейното спящо състояние, е Любовта. Така у нас започва да се създава новият човек. /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.81/

ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
„Когато човек иска да се избави от влиянието на света, той се съсредоточава към центъра, към Бога в себе си. Той съсредоточава своята умствена деятелност към Бога. Това значи ПРОБУЖДАНЕ  на Божественото съзнание в човека“. „Добри навици”, МОК, 1923, София

„Събуди ли се веднъж Божественото, Космичното съзнание в човека, той води възвишен съзнателен живот“. „Отец ме люби”, /сборници от беседи/, 1936, София

„Когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. Докато човек не влезе в това съзнание, неговата радост ту ще се явява, ту ще изчезва“. „Простите истини, ООК, 1936, София.

„Всеки, на когото съзнанието е ПРОБУДЕНО, е млад. Той е свързан с Белите Братя и минава за член на Бялото Братство“. „Трите живота”, том Първи, ООК, София.