Ход на движенията:
1^-ви такт – 1^-во време – стъпка напред с десния крак; 1^-во, 2^-ро и 3^-то време – едновременно двете ръце  се издигат напред и нагоре, почти отвесно, длани напред. Текст: „Си-ла и”.

2^-ри такт – 1^-во време – стъпка напред с левия крак; 1^-во, 2^-ро и 3^-то време – двете ръце едновременно се свалят и се изнасят зад тялото с длани навън. Текст: „Ра-дост”.

До края на упражнението двете ръце   описват едновременно възходящи и низходящи полукръгове.

Тези движения се повтарят до края на музика № 5.

В последния 26-ти такт стъпка напред с левия крак, а десния остава изнесен напред, готов да стъпи. Текст: „-та”. Ръцете се свалят до хоризонтално положение напред. Дясната ръка се свива в лакътя, предмишницата остава пред гърдите, от върха на пръстите до лакътя, ръката е успоредна на тялото. Дланта е обърната надолу на разстояние един разтворен палец от гръдната кост.

Лявата ръка се поставя на талията, като палецът е отзад, а пръстите отпред, прибрани, без да се пречупва китката.

Това е изходното положение за шесто упражнение „Отваряне”.

Основни изисквания:
Движението на ръцете е само от рамото. Когато ръцете са вдигнати вертикално нагоре разстоянието между дланите е ширината на раменете. По време на цялото упражнение двете  ръце са  обтегнати в лакътя,  китката е „заключена“ /не се прегъва/, а пръстите прибрани и изопнати.

Обяснение:
Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, а след това се снемат и се насочват назад. Вдигането на ръцете – това е приемане на новото, изгряващото,   което иде от Божествения свят.  Поставянето на  ръцете надолу и назад говори, че приемайки новото, старото се оставя назад в миналото. Това едновременно вдигане на двете ръце  показва свързването на ума и на сърцето и представлява мощна сила,   която движи човека напред по жизнения му път.
Издигането е устремът на душата към всичко, което е красиво и възвишено. Това е зов към всички души да тръгнат по този път.

Възможни грешки при изпълнение на упражнението „Дигане”: 

недобре обтегнати крайници;

свити лакти;

прегънати китки;

прекалено обтегнати ръце;

силно изнесена назад ръка, водена от инерцията.

Петото упражнение е „ДИГАНЕ”. Числото 5 е число на връзките, затова то изисква от човека да прояви Любовта. Успоредните линии, които очертаваме с ръцете показват пътя на движение. /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.84/

Упражнението „ДИГАНЕ” звучи отново в тоналност ла-минор. Тя свети в тъмносин цвят. Всички упражнения дотук Учителя е дал в тоналностите ла-минор и ла-мажор, които светят в тъмносин, индигов цвят. Този цвят трепти с особено интензивна честота на вибрациите, която човешкото съзнание трудно може да възприеме. В първите 10 упражнения Любовта чрез тъмносиния цвят работи в гъстите материални светове, като въздейства върху човешкото съзнание. Мощният духовен импулс на тъмносиния цвят, макар и неосъзнат напълно, дава тласък на движението ни нагоре. С упражнението „ДИГАНЕ” излизаме от първата стъпка в пътя на нашето развитие – Обръщане към Бога.    /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.85/

ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

„Като движим ръцете отдолу нагоре значи започваме от материалния свят към Божествения. Туй е еволюция. От горе надолу движението на ръцете е инволюция: от Бога към земята надолу. Като отиваме при Господа трябва да занесем нещо. Движението отгоре надолу – онова хубавото, което Бог ни е дал да го снемем долу на земята и да бъде благословение за нас и благословение за другите.”    Лекции на ООК, 1942.