Осмо упражнение „ПЛЯСКАНЕ“
Музика: „Първият ден на Пролетта“ №8 – размер 3/4 – 41 такта.
Allegro moderato
Кадри от филма на Издателство Бяло Братство „Паневритмия – помагало за практически упражнения“.
Текст на песента:
Ето го, ражда се красивий ден.
Ето го, Слънцето към нази грей.
Химни в гората весело птиченце пей.
Бодро играем по росни треви и цветя.
Светлата радост обилно ни грей.
Сила в душата безспирно излива ни тя. /последните два реда се повтарят/
Изходно положение:
Последното положение на предишното упражнение, като се минава без прекъсване.
Ход на движенията:
1-ви такт – 1-во време – стъпка напред с десния крак; двете ръце се свалят дъгообразно надолу и напред, след което се повдигат леко и пляскат на височина на гърдите; при 2-ро и 3-то време леко се повдигат и дланите се разтварят пред лицето като чашка на цвете. Текст: „Е-то го”.
2 рп такт 1-во Време – стъпка напред с левия крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се разтварят по обратния път напред и надолу като описват леки дъги и се издигат до хоризонтално положение встрани. Текст: „раж-да се”.
Тези движения се повтарят до края на музика № 8, като в края на последния 41-ви такт ръцете се поставят пред лицето. Това е изходно положение за упражнение № 9 „ЧИСТЕНЕ”.
Описание:
Движението на ръцете е само от рамо. Дланите са опънати, а пръстите прибрани. Когато ръцете от хоризонтално положение тръгнат по траекторията напред и надолу на 45° започва свиването на ръцете в лактите, а раменете остават неподвижни. При срещане на ръцете китките се свиват, а дланите вертикално пред гръдната кост плясват. След пляскането дланите се отварят като чашка на цвете и се повдигат леко нагоре пред лицето. По време на цялото движение пръстите са прибрани с изпънати длани.
Това упражнение изразява РАДОСТТА ОТ ТОВА ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН, тържество на свободата. Пляскането с ръце е израз на радостта на човека от това, че се е освободил от всички кармирчни и неестествени връзки. Само когато човек е свободен, може да осъзнае в какво ограничение е живял.
След пляскането, дланите се разтварят нагоре като разцъфнал цвят. Това движение изразява радостта на душата, придобила своята свобода, радостта на пеперудата, която е излязла от пашкула, радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за първи път своето венче на слънчевите лъчи.
Възможни грешки при изпълнение на упражнението „ПЛЯСКАНЕ”:
– пляскането се извършва пред лицето;
– пляскането се извършва ниско под гръдната кост;
– след пляскането ръцете не се повдигат към нивото на лицето
При разтваряне на ръцете:
– не достигат до хоризонтално положение;
– отиват високо над хоризонтално положение;
– не се обтягат в лакътя;
– получава се чупка в китката;
– пръстите са разпиляни;
– палците стърчат встрани /не са прибрани/;
– ръцете отиват назад зад очертанията на тялото.
Осмото упражнение е ПЛЯСКАНЕ. Учителят казва: Числото 8 е смирение”. То носи на човека всичко, което той е изработил в миналото. Формата на движението в упражнението дава възходяща посока на енергиите. /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.87/
Тоналността, в която звучи упражнението „Пляскане”, е ре-мажор. Радостта е състояние, което съответства на мажорната тоналност. Тоналността ре-мажор ни озарява със слънчевата си светлина, облива ни с портокаловата краска, раздвижва силите и енергиите на душата, носи откровение за пътя, който води към света на Истината. Упражнението „Пляскане” е малка почивка. Чрез него ние се издигаме по-високо от всекидневното си състояние, в един свят, изпълнен с радост и красота. /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.88/
ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ:
„Едно от качествата на живота е радостта. Който живее, трябва да се радва. Може да се радва само онзи, който учи; само свободният учи. Лишеният от свобода не може да учи.”
„Който има светлина и знание, той е готов да служи на Бога, да изпълнява волята Му с любов и радост. При това положение Бог ще се весели, а човек ще учи, ще придобива знания.”
„Да възприеме човек истината, това значи да придобие свободата. Само свободният може да влезе като гражданин в Царството Божие. Няма ли тая свобода, той ще бъде гост, а в Царството Божие гости не се приемат.”
„Трите живота”, ООК, том Първи, 1942, София