Ход на движенията:

1-ви такт – при 1-во време с леко залюляване и завъртане вдясно, тежестта на тялото се премества на десния крак, левият се опира на пръсти, в шпиц. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете описват дъга надолу, после преминават вдясно, нагоре, като дясната е опъната, а лявата е леко свита. Текст: „-то”.

2-ри такт – четвърт обръщане на тялото надясно, стъпка напред с левия крак, а десният крак е назад, опрян на пръсти. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете, продължавайки движението си напред,  по посока на движението на кръга, се издигат на височина 45°, лявата е опъната, а дясната е леко свита в лакътя, длани напред. Цялото тяло изразява устрем нагоре.  Текст: „грей”.

3-ти такт – четвърт обръщане надясно, тежестта на тялото преминава върху десния крак, левият крак е обтегнат на пръсти. Всички са обърнати с гръб към центъра на кръга. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете описват дъга надолу и надясно, като остават успоредни с длани, обърнати  надолу. Дясната ръка  е опъната и изнесена встрани, вдясно, а лявата е свита в лакътя пред тялото. Лявата ръка и лакътят не излизат от очертанията на тялото. Текст: „с лъ-„

4-ти такт  – движенията са същите както при 1-ви такт,   но са в обратна посока. С леко залюляване и завъртане вляво, тежестта на тялото се премества на левия крак, а десният остава опънат в коляното, на пръсти, в шпиц. Ръцете са  успоредни, описват низходящи дъги вляво, тялото се обръща постепенно по посока на движението и ръцете се изнасят хоризонтално, напред и нагоре на  45°, на разстояние една от друга – ширината на раменете. Текст: „цве-”

5-и такт – подобен на втория, но движенията са в обратна посока: десният крак стъпва напред, ходилото стъпва точно напред по посока на движението на кръга. Тежестта на тялото плавно се пренася върху стъпилия десен крак, левият остава обтегнат назад в шпиц, пръстите докосват земята. Текст: „-ца”

6-и такт – подобен на третия, но движенията са в обратна посока – четвърт обръщане наляво, тежестта на тялото преминава върху левия крак, десният крак е обтегнат на пръсти. Всички са обърнати с лице към центъра на кръга. При 1-во, 2-ро и

3-то време ръцете описват дъга надолу и наляво, като остават успоредни с длани, обърнати  надолу. Лявата ръка  е опъната и изнесена встрани вляво, а дясната е свита в лакътя, пред тялото. Дясната ръка и лакътят не излизат от очертанията на тялото. Текст: „тре-”

Движенията на 6-те такта се повтарят до края на музиката „Евера”. Упражнението се повтаря два пъти.

След края на упражнението изнесеният десен крак и ръцете плавно  се прибират.

Обяснение:
През време на цялото упражнение лактите и китките се свиват пластично. Ръцете се изнасят по посока на движението на кръга, като се издигат плавно, нагоре, на височина 45°, без да се тласка въздуха. При пренасяне тежестта на тялото от единия крак на другия крак, движението се извършва със завъртане на ходилата, на пръсти или пети, без да се отделят от земята.

При това упражнение тялото се обръща последователно наляво и надясно. Всяко обръщане се последва с движение напред, в посоката на движение. Когато участниците се обърнати с лице към центъра, а ръцете са  вдигнати встрани, вляво,  действа принципа на Любовта. Обръщането  наляво – това е женския принцип, възприемане на Любовта. Когато участниците са с гръб към центъра, а ръцете са вдигнати встрани, вдясно, означава придобиване на Мъдростта. Обръщането към дясно – това е мъжкият принцип това е възприемане на Мъдростта.  Обръщането напред, по посока на движението е движение към Истината. Това означава, че приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на цялото Битие.

Възможни грешки при изпълнението на упражнение „Евера”:
-тласък при изнасяне на ръцете, напред и нагоре, по посока на движението;
– при повдигането напред и нагоре, ръцете се приближават една към друга; –отделяне на краката от земята при пренасяне на тежестта и завъртане;
– при движението напред и нагоре, ръцете увличат тялото, то се навежда напред и образува  права линия  с ръцете и краката;
– раменете, следвайки движението на ръцете, се усукват в позициите наляво, напред и надясно;
– при движението на краката тазът е „подвижен”.

Единадесетото упражнение е ЕВЕРА. Учителят казва: „Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, които воюват. Първият Бог е дълготърпението и то е дълготърпеливо спрямо другия Бог, който иска да го завладее; но понеже двете единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна.“  /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.91/

Упражнението ЕВЕРА звучи  в тоналност фа-мажор. Цветът, в който ни потапя музиката е зелен. Зеленият цвят е централен в спектъра. Той е в средата между червения и виолетовия му край. В зеления цвят цари хармония, покой, яснота. В него действат силите на растенето. В духовния свят на човека той носи упование и надежда.  /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.93/

ЦИТАТИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ:

„Като изучава посоката на своето движение, човек се домогва до истината, която  е толкова необходима за човешкия ум, колкото светлината за неговите очи. Както слънчевата светлина и нейните лъчи са необходими за физическия свят, така и истината и нейните лъчи са необходими за умствения и духовния свят. „Трите живота”, ООК, 1 том 1942, София

„Първият основен закон подразбира приложение на истината. Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер.

            Вторият основен закон е приложението на мъдростта и знанието. Разумният свят изисква от всички хора да учат с постоянство и любов. Човек живее докато учи. Животът не е нищо друго освен непрекъснат стремеж за придобиване на знание, което иде от Висшето, Божественото начало.

            Третият основен закон е любовта, която ражда живота.

            Това значи да се стреми човек към Божествената мъдрост, която дава знание; към истината, която дава свобода; към любовта, която дава живот, към живота, който дава радост; към знанието, което дава сила; към свободата, която дава простор на човешката душа”.

„Трите живота”, ООК, 1 том 1942, София