Ход на движението:
1^-ви такт –   при първото време – стъпка напред с десния крак;  при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се разделят, описвайки дъги надолу   и  със заоблено движение се разтварят встрани и нагоре до хоризонтално положение, обтегнати, с длани  винаги обърнати надолу. Текст:„И о-жи”.

2^-ри такт – 1-во време  – стъпка с левия крак напред,  при 1-во, 2-ро и 3-то време  ръцете се връщат по обратния път – до изходно  положение. Текст: „-вя-ва”.

Тези движения се повтарят до края на  музика № 2 – до 30-ти такт

На 30-ти такт – стъпка напред с левия крак, десният крак остава изнесен напред в шпиц, готов да стъпи, ръцете се поставят на  гърдите, с пръсти, насочени нагоре – това е   изходното положение за упражнение № 3 – „Даване”.  Текст: „-ри.”

Основни изисквания:
Когато ръцете се събират пред гърдите, дланите са обърнати една срещу друга, леко раздалечени, с пръсти, насочени напред и нагоре  на 45°, с допрени палци, показалци и средни пръсти, като образуват триъгълник. Ръцете в китките са изправени – не се прегъват, запазва се правата линия от лакътя до върха на пръстите, лактите са леко отдалечени от тялото.
При разтваряне на ръцете до хоризонтално положение, ръцете са продължение на рамото и са обтегнати, пръстите са прибрани.

Тези плавни, нежни и криви линии на ръцете отпред, настрани и обратно са магнетични.  Дъгообразните им меки и плавни линии са символ на примирение. Ръцете са прибрани пред тялото и образуват триъгълник, противоположните пръсти се докосват. Така положителният магнетизъм на едната ръка среща отрицателния магнетизъм на другата  и взаимно се обменят. В резулат на това се постига равновесие и хармония при тази поляризация.  Упражнението помага да се разрешат противоречията в живота чрез доброта, мекота и благост – качества, които са свързани със сърцето, с женското начало в човека.  Тези движения възпитават човека именно в тоя дух.

В упражнението „Примирение” действа обработващият и съграждащ женски принцип на Любовта.

Възможни грешки при изпълнение на упражнението „Примирение”: 
– нарушаване на синхрона между краката и ръцете;
– при събиране пред гърди дланите се долепени;
– нарушаване на ритъма поради по-дълго задържане на ръцете в тази поза – по-късно разделяне и тръгването им по обратната дъга;
– дланите се събират високо на нивото на лицето;
– при събиране на ръцете пред гърди китките се прегъват;
– раздалечаване на пръстите при събиране на ръцете;
– при събиране ръцете пред гърди лактите се допират до тялото;
– промяна на   скоростта на движение на ръцете;
– при разтваряне ръцете увисват под нивото на рамото /не се разтварят до хоризонтално положение/;
– прекалено вдигане на горните крайници след раздалечаването им /над нивото на раменете/ във втората част на упражнението;
– нарушаване на плавността на движенията;
– наведена глава с поглед, вперен  в краката.

Второто упражнение е „ПРИМИРЕНИЕ”. Числото 2 е свързано с принципа на Любовта. Любовта примирява, обединява полюсите на живота. Учителят казва за числото 2: „Да можеш да примириш себе си с другите. Затова „Примирение” е второто упражнение, което според Учителя означава мир, тишина. /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.81/

 Упражнението звучи в тоналност ла-минор. Тонът „ла”  е свързан с тъмносиния, индиговия цвят – с Любовта, която на физическото поле се проявява като стремеж в човешкото сърце. Тъмносиният цвят е с изострена проницателност. Той вибрира на ниво, откъдето се долавя красотата като всеобщ принцип. Одухотворената интуиция на тъмносиния цвят донася стремежа към примирение в човешкото сърце. /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.82/

ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

 „Ще ПРИМИРИТЕ всичките противоречия в себе си. Аз ви казвам великата истина. Не мислете зло в себе си. Всичко в света е добро.”  „Смисълът на противоречието”, ООК, 1932

„СМИРЕНИЕТО е процес на поглъщане на Божествената енергия. Не можете да възприемате тази Божествена енергия в себе си, ако нямате дълбоко смирение. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя”, 1919, Търново

 „Да бъдеш СМИРЕН, значи да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравка.”  „Чист и светъл”, /сборници от беседи/, 1926, Пловдив