Ход на движенията:

1^-ви такт – 1^-во време – стъпка напред с десния крак; 1^-во, 2^-ро и 3^-то време – дясната ръка се издига напред и нагоре, почти до вертикално положение, лакътят е изпънат, пръстите прибрани и изпънати с длан напред. Лявата ръка се сваля надолу като достига положението малко по-назад от вертикалната равнина, без ръката да излиза от очертанието на тялото,   с изпънат лакът,  длан обърната назад и прибрани пръсти, така че двете ръце  да образуват права линия. Текст: „Бляс-ка”.

 2^-ри такт – 1^-во време – стъпка напред с левия крак; 1^-во, 2^-ро и 3^-то време – с движение от рамото ръцете сменят своето положение –  лявата ръка се издига напред и нагоре, почти до вертикално положение, лакътят е изпънат, пръстите прибрани и изпънати с длан напред. Дясната ръка се сваля надолу като достига положението малко по-назад от вертикалната равнина, без ръката да излиза от очертанието на тялото,   с изпънат лакът,  длан, обърната назад и прибрани пръсти, така че двете ръце  да образуват права линия. Текст: „-ви звез-”.

Двете ръце описват възходящи и низходящи полукръгове, при което се разминават в хоризонтално положение пред тялото. Тялото е изопнато напред и тежестта му пада върху предния крак, а задният крак се допира само на пръсти до земята.

Тези движения се повтарят до края на музика №4.

На последния  26-ти такт ръцете се спущат отстрани на тялото. Лявата ръка изчаква, спусната надолу, прибирането на дясната ръка до тялото. Ръцете са успоредни и леко изнесени назад, без да излизат извън очертанието на тялото. Това е изходното положение за петото упражнение „Дигане”.

Основни изисквания: Движението на ръцете е само от рамото. По време на цялото упражнение двете  ръце са  обтегнати в лакътя,  китката е “заключена” /не се прегъва/, а пръстите прибрани и изопнати. С движение от рамото ръцете сменят своето положение, като остават изопнати през цялото време, като при разминаването си се срещат в хоризонтално положение пред тялото.  

Това последователно вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре говори за вечния път на живота. Упражнението символизира слизането и възлизането  – два постоянно сменящи се процеса в Природата. Страданието. Страданието е долината, а радостта – връх.  Бедността е долината, а богатството – връх. Този процес  на възлизане и слизане същесвува    навсякъде в Природата – приливът и отливът, денят и нощта и др. Нали и при обикновеното ходене човек вдига  крака си   от земята? Това е възлизане. След това отново го се слага на земята – това е слизане.

И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на Живота. Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Това упражнение помага на всеки да разбере житейския си път и да и ма правилно отношение към него.

Вдигането на дясната ръка означава, че е активен принципът на ума, а вдигането на лявата – принципът на сърцето.

Възможни грешки при изпълнение на упражнението „Възлизане”:

недобре обтегнати крайници;

свити лакти;

прегънати китки;

прекалено обтегнати ръце;

разминаване на ръцете под хоризонтално положение;

разминаване на ръцете над хоризонтално положение;

силно изнесена назад ръка, водена от инерцията.

Четвъртото упражнение е „ВЪЗЛИЗАНЕ”.  Числото 4 е свързно с трудностите и страданията, които  преживяваме и преодоляваме по пътя на търпението.    /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.83/

Упражнението „ВЪЗЛИЗАНЕ” е свързано с мощен духовен импулс, израз на който е тоналността ла-мажор. Тя свети в тъмносин цвят. Този цвят в своя мажорен полюс носи прозрение. Чрез одухотворената си интуиция и мощен духовен импулс той ни помага  да възлезем от света на гъстата материя, да се издигнем на една по-висока степен на духовната съзнателност.  /Г.Стойчев, Паневритмията, Мъдрост, философия, откровение, с.84/

ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

 “ВЪЗЛИЗАНЕТО  радва човека, внася в него радости разширение. При слизането си човек има страдания, които развиват в него дълбочина. Тя отговаря на височината, до която е стигнал. Ако няма слизане, човек само ще се радва, но ще остане на едно и също място в развитието си”.  „Опорни точки в живота”, Планински беседи, 1942, София.

 “Като се качи на високия връх, човек е готов всичко да направи. Като погледне отгоре, той поклаща глава и казва: “Сега разбирам Божиите пътища! Господи, прати ме пак долу”. И като слезе долу, той вече е пълен с онази велика сила  Любовта – от дето мине, носи благословение. Такива са Великите Братя: все от този връх слизат; те там живеят. Като слязат, после отново се качват, защото все от там черпят. Сега, по същия закон и вие ще започнете да се качвате и слизате – това е великото решение на въпроса.” Съборни беседи, 1925, Търново.